We are searching data for your request:
Upon completion, a link will appear to access the found materials.
Политиката на изгнанието в ранната Нортумбрия
Мишел Циглер
Героичната епоха: Брой 2, Есен / Зима (1999)
Резюме
Политиката на изгнанието в ранната Берника и Дейра между ок. 592 и 635 могат да ни разкажат много за политическата среда и ориентацията на техните царства в началото на седми век.
Семейството и кариерата на lfthelfrith предоставят рядка възможност за изучаване на политическата динамика на изгнанието, която трябва да е била често срещана във всички англосаксонски кралства от периода, ако не и в келтските кралства. Етелфрит прекарва значителна част от управлението си в борба с етелингите („принцове“), чието изгнание е причинил както в Берника, така и в Дейра. Освен това, подобно на много велики крале от своето време, успехът му създал смъртни врагове на семейството му. Падането му в битка сред южните ъгли донесе почти пълна революция в политиката на днешна Северна Англия. Децата му и верните им служители бяха изпратени да бягат за живота си от Едуин, наследникът на южния регион на неговия домейн, а северните царства бяха освободени от англианското господство.
Самият характер на най-северното превъзходство и сложната политика, която го подкрепя, се подсилват от наследяването на Едуин само в южния регион на владението на Елфрит, предимно надмощието на Хамбрия плюс Берника. Вместо да избягат пред други англиански съдилища, децата на Æthelfrith избягаха на север към келтските царства Eochaid Bude от Dalriada и Nechtan от Pictland, две кралства, всяко от които наскоро създаде северно пресичане. Характерът на изгнанието на еленците на Берникия и Дейра също така дава значителен поглед върху политическата ориентация на всяко кралство в началото на седми век.
Според мен вече беше обсъждано.
Това е просто още едно изречение
сул)))
Не си прав. Мога да го докажа. Пишете ми в PM, ще поговорим.
What an interesting thought.