Статии

Турнирна култура в ниските страни и Англия

Турнирна култура в ниските страни и Англия


We are searching data for your request:

Forums and discussions:
Manuals and reference books:
Data from registers:
Wait the end of the search in all databases.
Upon completion, a link will appear to access the found materials.

Турнирна култура в ниските страни и Англия

От Марио Дамен

Контакт и обмен в по-късно средновековна Европа. Есета в чест на Малкълм Вейл, редактирано от Hannah Skoda, Patrick Lantschner и R. L. J. Shaw (Boydell, 2012)

Въведение: През 1279 г. Йоан I, херцог на Брабант, пътува до Англия, за да уреди брак за сина си с Маргарет, дъщеря на крал Едуард I. Според летописеца Ян ван Хелу херцогът умишлено търси турнири и рицарски игри (tornoy ende honote) и той не беше разочарован. Организиран е турнир, вероятно в Уиндзор, с кралската двойка като най-важните зрители. Но когато дойде времето за разделяне на отборите, се оказа, че херцогът конрой не разполагаше с няколко турнира. Тогава кралица Елеонора от Кастилия реши, че шест банета, „най-добрите от цялата страна“, вероятно със своите свити, трябва да се присъединят към отбора на херцога. Според Ван Хелу обаче е известно, че човек не може да победи херцога на Брабант дори без равни числа. След турнира ‘млади и стари, и рицари, и вестители’ говориха за представянето на херцога и неговите рицарски дела, като всичко това увеличи честта и престижа му и накрая създаде брачния съюз, към който той се стреми. Бракът беше сключен през юли 1290 г. и беше предшестван отново от голям турнир, вероятно кръгла маса, този път в Уинчестър и с участието на бъдещия зет на Едуард, бъдещият Йоан II от Брабант, който дотогава вече беше престоява в двора на Едуард от пет години. Джон I умира на турнир в Bar-le-Duc през 1294 г., организиран по повод брака на херцога на Бар с Елеонора, друга дъщеря на Едуард I. Много английски рицари трябва да са били свидетели на фаталното раняване на ръката на херцога по време на борба с френски рицар.

В Англия и Ниските страни към края на тринадесети век се е появила обща рицарска култура, която позволява обмен и взаимно участие в турнири от двете страни на Ламанша. По краищата на кралство Франция и по-специално на Свещената Римска империя възниква „класическият“ турно. Това беше зрелищна имитация на битка между два отбора от стотици турнири на няколко квадратни километра в провинцията. Към края на Средновековието обаче английският турнир се превръща в по-формализирано, ритуализирано и изключително аристократично събитие. Подобно развитие се случи в ниските страни, но не в същия момент и всъщност по-ранната реципрочност на формата между турнирите на английски и ниските страни беше заменена от дивергенция. В книгата си за средновековните дворове и култура Малкълм Вейл вече посочи тази тенденция към „по-голяма изключителност“, особено в ниските страни. И все пак до появата на къщата на Бургундия, която между 1384 и 1430 г. придобива по-голямата част от княжествата на Ниските страни, състезанията и турнирите предлагаха възможност на знатните и градските елити, които не са част от херцогското домакинство, да се смесят с владетеля и прякото му обкръжение на неформална основа. След поглъщането на Бургундия обаче тази ситуация се промени и имаше „нарастващо чувство за разделение между бургундското придворно общество и градското общество, в което то живее“.


Гледай видеото: АНГЛИЯ. ИНТЕРЕСНЫЕ ФАКТЫ О СТРАНЕ! (Може 2022).